НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО

ЦЕНА ТА НА ДРУЖБАТА

НЕДОБРОЖЕЛАТЕАНИТЕ ХОРА СА ОЩЕТЕНИ
ИСЛЯМСКИЯТ ПРОРОК: ОБРАЗЕЦ НА СЪВЪРШЕНСТВО

( САЙИД МУДЖТАБА РУКНИ МУСАВИ ЛАРИ )

ЦЕНАТА НА ДРУЖБАТА

Любобта е естествено човешко чувство. Именно поради тази причи­на всеки човек е привлечен с някаква вътрешна сила към себеподобните си. По такъв начин инстинктивната потребност трябва да бъде удовлетворена и всеки трябва да установи братски отношения с определен брой индивиди или група от хора, за да спечели в социален план от тези отношения.

Любовта е основа на сигурността и комфорта. Това е най-приятната духовна потребност, която се развива с времето. Няма нищо по-ценно на този свят от любовта.

Болката и страданието от загубата на любимия човек са най-тежки за човека; душата има нужда от друга душа като от пристан, в противен случай ставаме играчка в ръцете на тревогите и безпокойствата и се превръщаме в жертви на собствената си депресия. Един изследовател споменава по този повод:

“Тайната на щастието е в това, да поддържаме братски отношения с нашия свят, вместо да създаваме хаос. Онези, които нямат способността да обичат себеподобните си, нямат спокоен и безопасен живот.”

Нишките, които обвързват различните елементи на обществото, са основани върху истински чувства и действителна любов. Хармонията между две души - това е, което създава единството в света на любовта и съгласието. Оттук произтича основата на вечното щастие. Но за дос­тигането му човек трябва да пренебрегне различията и да се стреми към компромис по тези въпроси, които другите с право отхвърлят.

Най-ценната дружба е тази, която се основава не на лични интереси, а на братско чувство, и е способна да удовлетвори човешката душа, нуждаеща се от любов и комфорт. Верният приятел не трябва да допуска нищо, което би могло да разколебае чувствата му към ближния, той трябва да се старае да премахне бедите и болките, които нараняват сърцето на приятеля му и да му покажат градините на надеждата и покоя. Тези, които искат любов от другите, трябва да имат способността да им дадат тази надежда и покой и да живеят в сянката им. Според един учен нашият живот прилича на планинска местност: когато някой издаде звук, се чува ехо; онези, чиито сърца са изпълнени с любов към другите, ще получат от тях същото. Не можем да отречем, че нашият материален живот е устроен на основата на обмена. Не искаме да кажем, че духовният живот се основава на същото, но как е възможно да очакваш преданост от другите, ако сам ти не си верен? И как може да искаш любов от другите, ако ти самият не ги обичаш?

Взаимодействието с другите може да бъде много опасно, ако не е ос­новано на любов и честност от двете страни. Ако кошмарът на лицемерието обхване сърцата и живота на хората, ако подлизурството замени честността и дружбата, хармонията и симпатията ще отслабнат и духът на сътрудничество ще бъде изгонен от обществото.

Без съмнение, много от нас са срещали такива хора, в чиито сърца няма действителна любов или чувства, и които скриват своята реална същ­ност под маската на любовта. Но като правило ние можем да проникнем зад това було и в резултат на това отношенията ни да приключат със смъкване на маските.

Действително едно от условията за щастие и духовно развитие е ис­крената дружба с праведни хора. Това е следствие от факта, че личните помисли се разбиват в сянката на подобни отношения, където духът се извисява до ниво на благочестие и превъзходни качества. Затова трябва внимателно да изучаваме хората, които избираме за приятели. Непрос­тима грешка е да завързваме приятелство с когото и да било, без да про­верим честността и чистотата му, тъй като човек е създаден да възпри­ема качествата на другите посредством взаимодействие с тях. Отри­цателните взаимоотношения са заплаха за човешкото щастие.

НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛНИТЕ ХОРА СА ОЩЕТЕНИ

Някои черти и нежелателни навици отслабват връзките на любовта и понякога са последвани от разрив на прекрасни взаимоотношения. Разд­разнителните хора, неспособни да запазят любовта на другите, издигат плътна стена между себе си и обществото, която не им позволява да познаят светлината на любовта. По такъв начин, недоброжелателността разрушава основата на щастието и обезценява човешкия характер.

Без съмнение, невъзпитанието държи хората на разстояние един от друг, тъй като човек изпитва огорчение от отношението на тези, към които негодува или с които не може да встъпи в контакт. По този начин липсата на възпитание кара хората да се отказват от много възможнос­ти, които биха били от изключителна полза в жизнения им път.

Този, който желае да контактува с другите хора в своето общество, трябва преди всичко да се научи на изкуството да общува, а след това да го използва в съответствие с общоприетите правила. Извън този процес личността не може да живее в хармония с обществото, а от друга стра­на, в подобно общество междуличностните отношения не биха могли да се развиват към съвършенство. Поради това доброто поведение е основа на щастието между хората. То е също така важен фактор в усъвършенс­тването на личността.

И наистина доброто поведение позволява на човека да използва свои­те способности и да стане полезен в управлението на обществото. Ня­ма друг фактор като доброто поведение, който да е така съществен за получаване любовта и привързаността на другите хора и за смекчаване на страданията в живота.

Хората, които притежават тези хубави черти, не показват на други­те лошите си страни, не ги допускат до своята тайна. Те се борят за изковаване дъгата на щастието и привързаността спрямо хората около себе си. Те демонстрират своята увереност въпреки вълненията, които ги съпътстват. Като по този начин увеличават шансовете си за успех.

Доброто поведение е важен елемент за осигуряване успеха на много индивиди. Трябва да кажем, че успехът на търговските учреждения е пряко свързан с доброто поведение на техните служители. Обикновено мениджър на компания, който има добри маниери, е активен и създава мрежа от необходими връзки. Хората не търпят грубияните независимо от об­щественото им положение. Личното впечатление може да разкрие причи­ните за предпочитанията на едни хора към други.

Един западен учен пише по този повод:

“Веднъж реших да направя експеримент какво отражение ще има моето вни­мателно и жизнерадостно лице върху съпругата ми. Вечерта бях мрачен и потис­нат; сутринта излязох от къщи с намерението да бъда весел. Много пъти бях забелязал, че приповдигнатото настроение и учтивостта на другите ми дават сили. Исках да проверя дали и аз бих могъл да повлияя на другите по този начин. Повтарях си по пътя към работата да бъда внимателен и бодър; дори успях да убедя сам себе си, че съм голям късметлия. Като резултат усетих някакъв ком­форт. Чувствах, че все едно летя. Гледах околните с широка усмивка на уста, но все още виждах печата на тъга върху лицата на другите. Моето сърце пламтеше за тези хора и аз исках да им подаря мъничко светлина от него.

Същата тази сутрин влязох в моето учреждение и поздравих счетоводителя по непривичен начин. До този момент аз рядко се усмихвах и никога не го бях поздравявал така, дори и при най-невероятни обстоятелства. Човекът не можа да не ми отвърне с топлина и голямо вълнение. В този момент чувствах, че мое­то щастие наистина го е развълнувало.

Президентът на компанията, където работя, спада към хората, които нико­га не си вдигат главата, за да поговорят с другите, той е много неприятен. Този ден доста грубо ме разкритикува, по-грубо от друг път. Не бих понесъл това, но понеже бях решил да не се впечатлявам от подобни инциденти, му отвърнах по такъв начин, че както ми се стори, няколко бръчки на лицето му буквално се стопиха. Това беше второто събитие този ден. И в следващите часове се ста­раех да съхраня своята жизнерадостност и учтивост и да ги предам на колегите си.

Този метод го приложих и към семейството си и това доведе до положител­ни резултати. И така, аз открих, че мога да бъда активен и да влияя благотворно на хората около мен.

Това е посилно за всеки. Срещайте се със себеподобните си, бъдете добро­желателни и цветята на щастието ще наситят с аромат вашия живот, така както розите разцъфтяват през пролетта, и вие ще се сдобиете с много прия­тели, които ще ви носят мир и покой."

Никой не отрича огромното влияние на тази черта за смекчаване на враго­вете. Уважението и възпитанието са важни фактори в спор с опоненти, привърженици на различни идеологии, и им помагат да признаят своите грешки.

Друг западен автор казва в тази връзка: “Всички врати са отворени за онзи, чиито лице е доброжелателно и който има добри маниери, докато злите хора,подобно на гангстери, чукат на вратите, без да им се отвори. Добрите дела са тези, които са свързани с доброта, добро поведение и учтивост." Бих искал още да добавя, че доброто поведение прави щастието необходи­мост и води добродушните хора към сьвършенство, но само ако победението и чертите им избират от сърцето, а не са породени от лицемерие и превзетост.

С други думи, чувството на любов трябва да бъде естествена проява на това, което е в сърцето. Невинаги външните признаци са отражение на това, което е скрито в сърцата на хората. Възможно е някои хубави външни черти на човека да противоречат на неговото заблудено, разби­то сърце. Много дяволи се кичат с ангелски одежди, скривайки ужасния си лик зад красива маска.

ИСЛЯМСКИЯТ ПРОРОК: ОБРАЗЕЦ НА СЪВЪРШЕНСТВО

Всички знаем, че един от най-важните фактори за успеха на Исляма е сьвършеното поведение на Пророка /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/. Този факт се привежда в Свещения Коран, кьдето Всемогъщият Аллах казва:

„А ако си бил груб,с жестоко сърце, те щяха да се разпръснат от тебе."

Коранът, 3:158

Пророкът на Аллах /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го бла­гослови/ се е отнасял еднакво към всички хора. Неговата дълбока и неопи­суема любов към човечеството е намерила прекрасно проявление в ангелс­кия му живот. Той се отнасял еднакво към нуждите на всички мюсюлмани.

“И Божият Пратеник /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ разпределял своето време сред съратниците си; той бил  мно­го внимателен към това и се отнасял по един и същи начин към всички."

Руда ал-Кафи, с. 268

Той осъждал също така грубостта и неведнъж е казвал:

“Грубостта е зло и най-лоши сред вас са тези, които са груби."

 Нахджол-фасаха, с. 371

“О, синове на Абд ул-Мутталиб, без съмнение вие не сте в състояние да удов­летворите хората с парите си, затова посрещайте ги с жизнерадостни лица и добро настроение."

Васа ело-шие, т. 2, с. 222

Анас ибн Малик, слуга на Пророка/мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/, винаги казваше по повод на неговите /на Пророка/ прекрасни черти:

“Аз служех на Пророка /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благос­лови/ десет години; за цялото това време... не е “беда” /като че съжалявайки/, извън това, което аз съм направил или не.”

Фаза елол-хамса, т. 1, с. 119

Нещо побече, доброто поведение и доброжелателността са фактори, които удължават живота. Имам Садек/мир нему/ казваше по този повод:

“Добротата и възпитанието правят земята цветуща и продължават живота.”

Васа ело-ши е, т. 2, с. 221

В тази връзва д-р Сандерсьн пише:

“Добротата е важен фактор в лечението и профилактиката на болестите. Докато лечението с медикаменти, наред с краткотрайния лекарси ефект, имаше и нежелателни странични ефекти, добротата оказва постоянно лечебно въздействие на всички части от човешкото тяло... засяга всички сили на организма. Кръвообращени­ето на всички възпитани хора е прекрасно, а дишането им е превъзходно...”

Пирузи фекр (Всепобеждаващата мисъл)

Има едно прекрасно място в изказванията на имам Садек. Той /мир нему/ Казва, че има пряка връзка между добротата и възпитанието и твърди, че те са едни от факторите за удължаване на живота. Причи­ната е в това, че добрите хора изпитват чувство на щастие и удов­летворение и по такъв начин добротата и възпитанието имат един и същ желан ефект. Имам Садек /мир нему/ разглежда тези черти от ха­рактера, като елементи за постигане на щастие;

„Една част от щастието на човека се свежда до неговото възпитание."

МустадраКол-васа ел, т. 2, с. 83

Самуел Смайлс добавя;

“Възпитанието и емоционалната уравновесеност оказват въздействие върху развитието на човека и неговото щастие, Както и другите черти и инстинкти. Колкото и прозаично да звучи, щастието в голяма степен е свързано с добросьрдечието и доброто възпитание."

Ахлак

Можем да кажем освен това, че добрите маниери правят живота по-лек, по-сьдържателен и хармоничен. Имам Али /мир нему/ казва:

“Възпитанието е венец на богатата човешка същност и сближава приятелите.” 

Гурарол-Хекам, с. 279

С. Марден пише 6 своята Книга:

“Познавам собственика на един ресторант. Който забогатя благодарение на добрите си маниери. Разбрах, че туристите изминават огромни разстояния, за да се доберат до неговия ресторант, защото там цари приятна и спокойна ат­мосфера. Когато влизат в заведението, собственият ги посреща толкова доб­рожелателно, както никъде другаде. В този ресторант те не изпитват студе­нина, досада или неприятни усещания, с които се сблъскват в останалите заве­дения. В този ресторант служителите се стараят да демонстрират доброто си чувство към клиентите и да се сприятелят с тях. Усмивката не слиза от лицата на служителите, те обръщат особено внимание на обслужването на клиентите и това е продиктувано от любовта към тях. Гостите са не само съглас­ни да дойдат още веднъж, но и да доведат свои приятели. Вижда се колко е ефек­тивен този метод за привличане на клиентела."

И добавя:

“Никога в историята добрите маниери не са играли такава важна роля, както сега. те се превръщат в капитал за тези, които искат да си осигурят щастлив и съдържателен живот."

Хистан Сади

Имам Садек/мир нему/ причислява възпитанието и жизнерадостността към признаците на човешката мисловна способност. Той казва:

“Най-разсьдителните сред хората са тези, които имат добро поведение.”

Васа ело-шие, т. 2, с. 201

Самуел Смайлс казва:

“Историята показва, че великите гении са били оптимисти и щастливи хора, понеже са осъзнавали действителното значение на живота и са били мисловни натури. Ако се задълбочим в техните постижения, ще ни направи впечатление тяхното душевно здраве, добротата и ентусиазмът им. Хора­та с широка душа и най-интелигентните хора притежават щастливи и жиз­нерадостни лица. Поведението им е било пример за тези, които са били свър­зани с тях и са следвали светлината на тяхната доброта и неподправено щастие."

Ахлак

Благородният Пратеник/мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ казва:

“Най-важните черти, които ще отведат моя народ в рая, са страх пред Аллах и добри обноси.”

Васа ело-шие, т. 2, с. 22

Следователно този, който се ръководи от разума и се стреми да води благопристоен живот, трябва да спечели този безценен духовен капитал - доброто поведение. За да изкорени нежелателните черти, човек трябва искрено да го желае. Вредата, която нанася лошото поведение, го подтиква да се бори за изкореняването му.