Глава първа

ЧОВЕШКАТА ПОТРЕБНОСТ ОТ РЕЛИГИЯ

През епохата, в която живеем, човечеството използва последните достижения на науката и новите технологии, правят се открития и изобре­тения, разпространява се електрониката, овладяват се ядрената енергия и радиоизлъчването.

Като че ли на природата вече и "омръзна" хиля­долетия наред да пази ревностно своите тайни и почти е отключила вратата към себе си, за да може колкото се може по-скоро да разкрие своите без­брой загадки на човека от нашия век.

Ала въпреки цялото това познание, което е намерило разпространение, въпреки тайните на природата и великолепните достижения, дължащи се на овладяването на естествените сили и тях­ното използване, може ли тази епоха да се нарече "епоха на човещкото благоденствие"? Дали днес хората са изпълнени с надежда, спокойствие, щастие и блаженствие? Дали те живеят весели и щастливи във великолепния и пищен дворец, издиг­нат на Земята с помощта на науката и техноло­гиите, и дали са достигнали до така нареченото от тях благополучие?

Като отговор на тези въпроси трябВа да се посочи, че науката, енергията, използването на новите възможности, разкриването на природните тайни и построяването на такък величествен дворец са само едната страна на медала. На обратната страна са опасностите, които човечеството създава за самото себе си и за средата, в която живее: смъртта под колелата на автомобилите, самоотчуждаването, попадането в затворените кръгове "производство - потребление -производство" и " съществуване - оцеляване -съществуване".

От векове хората се стараят да уредят живота си по най-добрия начин, но въпреки това днес са безмилостно премазвани от своите идоли - най-големите и пищни промишлени и техноло­гични "храмове", а остават все по-малко щедрост, свобода, любов и надежда. Те не знаят защо трябВа да строят този великолепен и пищен дворец, и да намират смъртта си в неговите основи.

Новият човек изобщо не може да си зададе въпроса "Как живея?", та да открие отговора чрез науката и технологиите. Той застава лице в лице с по-основни въпроси, чиито отговори настоятелно търси: "За какво живея?" и "Защо трябва да живея?"

След като си отговори на тези два въпроса, човекът има възможност да избира да живее и как да съществува. А може ли съвременната наука да посочи решението на тези два проблема?