„Коранични науки” и историческият преход в образуването им

„Коранични науки”, се нарича сборът от науки нужни за уводно разбиране и проницаване на Корана.Или казано по друг начин – информацията и знанията,които един изследовател и Муфессир[1] - е необходимо да знае, взети заедно представляват темите дискутирани в „Коранични науки”.

Зеркани в описанието им казва:

„Представляват дискусии свързани с Корана, във връзка с низпославането му, последователността, събирането, писането, четенето, тълкуването му и пр.”[2]

Ясно е, че такова описание за  „Коранични науки” не определя никакви граници и рамки за темите, които биха могли да се включат в състава на тази дисциплина. И поради това някои са изброили до 50 заглавия за тези (Коранични) науки, други 80,а други 400, че дори и повече.Всъщност главната причина за това разногласие е подхождането им към Корана от различни аспекти и методите им за разпределяне на темите,обсиждане във връзка с Корана, са били различни.

Например Бедруддин Мохаммед ибн. Абдуллах – Зеркеши в „Ел – Бурхан фи улум – ил Коран” е изброил листа за „видовете” „Коранични науки” подредени в 47 дяла[3]. Като при положение, че Джелалуддин Сиути, който подражавайки на Зеркеши също определил своето разпределяне като „видове”, които наброявали 80 вида.[4]

Дадени са и други описания за „Коранични науки”, но дали те са точни и дали изобщо е възможно да се даде точно описание, което да бъде всеобгръщащо, а също така и специфично, това отделна тема за размисъл, което е извън рамките на нашата тема.

Още от началото на Исляма голямата важност на Корана за мюсюлманите и силната им привързаност към него, е станало причина още в този начален етап големци от сподвижниците на Пророка (саа) , а и след тях, учени и изследователи, да покажат подчертаното си внимание към Корана в сфери като тълкувание на Корана и за други въпроси свързани с него.

Според учените на „Коранични науки” измежду сподвижниците на Пророка(саа) Али ибн.АбиТалиб(ас) е бил от предводителите в областта на „Кораничните науки” и тълкувание на Корана, даже личност като Абдуллах инб.Аббас е научил тълкуванието на Корана от него.[5]

Джелалуддин Сиути казва:

„Измежду халифите този, който е изказал най-много неща във връзка с Корана е Али ибн.АбиТалиб.”[6]