„Коранични науки” и историческият преход в образуването им



Абдуллах ибн.Аббас, Абдуллах ибн.Мес`уд  и Аби ибн.К`еаб ибн.Кеис са от тези, които са имали видно място в сферата на тълкувание и четене-рецитиране на Корана, и други са научавали Корана от тях.

Епохата на събирането и класифицирането ....... на анализите и тълкуванията  към Корана започва от 2-ри век след Хиджра, и от този момент впоследствие имало многобройни учени, които допринесли за написването на много творби въз основа на Корана. Може да се отбележи, че терминът „Коранични науки”  в значението му, което се използва в сегашно време е различно от това, което е било в първите столетия. В миналото „Коранични науки” е обхващало и темите свързани с тълкуването на Корана. Всъщност науката  „Тефсир” (тълкуване-коментар на Корана) е била тема на „Кораничните науки”, също както и темите: „чудото на Корана”, „история на Корана”, „отмененето” и „отменящото” словение и пр., но постепенното увеличаване и разнообразие на темите е станало причина между „Кораничните науки” и науката „Тесфир” да се сложат опредлени граници.

Зеркани казва:

„Измежду писателите на дисциплината „Коранични науки” е известно, че появата на този термин е било през 7-ми век след Хиджра. Обаче в „Дарул китаб месрие[7] се сблъсках с книга написана от Али ибн.Ибрахим ибн.Саид известен като Кхоуфи .... (430г. след Хиджра), която се нарича „Ел Бурхан фи улум-ил Коран” състояща се от 30 тома от които 15 са стигнали до наши ръце. Следователно ние може да обявим за дата на тази дисциплина началото на 5-ти век след Хиджра.[8]

След историческият си анализ Зеркани стига до следният извод: „Коранични науки” се е формирала като една дисциплина в края на 5-ти век след Хиджра посредством Ибрахим ибн.Саид Кхоуфи, и се е развила през 6-ти 7-ми век след Хиджра с помощта на Ибн.Джузи  (597г. след Хиджра), Сакхави (641г. след Хиджра) и Абу Шаме (665г. след Хиджра). И с трудовете на Зеркеши през 8-ми век , на Кафиджи и Джелалуддин Белкини през 9-ти век тя достигнала своето осъвършенстване. След което в края на 9-ти век и началото на 10-ти век след Хиджра Сиути единствен на сцената вдъхнал свежест и оживление в областта на „Кораничните науки”.[9]

Сборът и оформлението на всички „видове” „Коранични науки” започва през 8-ми век след Хиджра с произведението на Зеркеши „Ел Бурхан фи улум-ил Коран”. Изчерпателният подбор на книгата му в областта на „видовете” „Коранични науки” е бил несрещан в областта си до този момент. Така, че дори Сиути, който е имал критики към предходниците си за липсата на произведения съдържащи конспект на „видовете” „Коранични науки”, след като прочел книгата на Зеркеши останал във възторг. След което той самият решил да напише книга в същата сфера[10]

Книгата  „Ел Иткан фи улум-ил Коран” написана от Сиути(911г. след Хиджра) е един от основните източници за „Коранични науки”. А един от източниците, който е ползвал Сиути е „Ел Бурхан фи улум-ил Коран” на Зеркеши.

След „Ел Иткан” на Сиути развитието и възходът в „Коранични науки” бе замрял за известно време. Пишеха се само творби за някои частни случаи от темите на „Коранични науки”. Но за радост в нашето столетие много учени написаха творби в различните сфери на „Кораничните науки”, някои от които ще изброим:

Мохаммед Абдулазим Зеркани – „Менахил-ул Ирфан фи улум-ил Коран”

Д-р Субхи Салих – „Мебахис-ул фи улум –ил Коран”

Айетоллах Узма Кхои – „Ел Беян фи-т тефсир-ил Коран”

Алламе Мохаммед Хусеин Табатабаи – „Коран дер Ислям”, „Ел-Мизан фи-т тефсир-ил Коран” и др.

ВЕССЕЛАМУ АЛЕЙКУМ ВЕ РАХМЕТУЛЛАХИ ВЕ БЕРЕКАТУХ

От „Дерснаме-е Улум-е Коран
Хусеин Джеванарасте



[1]Муфессир–ислямски учен тълкувател на Корана
[2] „Менахи-ул ирфан” т.1 стр.27
[3] Муджез Улум-ул Коран” стр.18
[4] „Ел-Иткан фи Улум-ил Коран” т.1 стр.20
[5] „Ел Бурхан фи Улум-ил Коран” т.2 стр.157
[6] Ел-Иткан фи Улум-ил Коран” т.2 стр.87
[7] Име на египедска библиотека.
[8] „Менахил-ул Ирфан” т.1 стр. 35
[9] „Менахил-ул Ирфан” т.1 стр.39
[10] „Ел Иткан фи улум-ил Коран” т.1 стр.7, стр.16

 



back 1 2