Положението на жената в Исляма



Положението на жената при Исляма не представлява проблем. Отношението на Корана и на първите мюсюлмани свидетелства, че жената е толкова важна за живота, колкото и мъжа, и че тя не е на по-ниско стъпало от него, нито е от по-низшите творения. Ако го нямаше влиянието на чуждите култури и влиянието на чужденците, този въпрос никога не би бил повдигнат сред мюсюлманите. Ислямът приема, че положението на жената е равностойно на положението на мъжа. Това е било напълно естествено и никой не го е смятал за проблем.
    За да схванем изказванията на Исляма за жената, не е нужно да се оказва бедственото положение в епохата преди Исляма или в днешния нов свят. Ислямът е предоставил на жената права и привилегии, каквито не е имала при други религиозни или конституционни системи. Това може да се схване, когато въпросът се обсъди в сравнителен аспект като цяло, а не частично. Правата и отговорностите на жената са равностойни на тези на мъжа, но не са задължително идентични с тях. Равенството и еднаквостта са две съвсем различни неща. Тази разлика е очевидна, защото мъжът и жената не са идентични, а са сътворени равни. С оглед на тази разлика проблем не съществува. Абсолютно е невъзможно да се намерят мъж и жена, които да са напълно идентични.
    Разликата между равенство и еднаквост е от огромно значение. Равенството е желано, справедливо и хубаво, но еднаквостта ­ не. Хората не са създадени идентични, а са създадени равни. С оглед на това не може да се приема, че жената е по-низше създание от мъжа. Няма никакво основание да се смята, че тя е по-малко важна от мъжа, само защото нейните права не са идентични с правата на мъжа. Ако положението й беше идентично с неговото, тя просто щеше да бъде негово копие, а не е. Фактът, че Ислямът й дава равни права - но не идентични - показва, че той мисли за нея, оценява я и признава независимата й личност.
    Не е в стила на Исляма да позори жената като продукт на дявола или семе на злото. Коранът не отрежда на мъжа да бъде водещ господар на жената, а тя да няма друг избор освен да му се подчини. Нито Ислямът е бил този, който е повдигнал въпроса дали жената има душа, или не. Ислямската история не познава мюсюлманин, който да се е съмнявал в човешкото положение на жената, в наличието у нея на душа или на изтънчена духовност. За разлика от другите разпространени вярвания Ислямът не обвинява само Ева за първородния грях. В Корана ясно е казано, че и Адам, и Ева са били изкушени, че и двамата са съгрешили, че Аллах е опростил и на двамата след тяхното покаяние, и че Всевишния Аллах е говорил с тях заедно.
    Положението на жената при Исляма е нещо уникално и съвсем ново, нещо, което няма подобие в никое друго учение. Ако погледнем комунистическия свят или демократични нации, ще открием, че жената не е истински щастлива. Положението й не е за завиждане. Тя трябва много да работи за своята прехрана, понякога върши същата работа, колкото и мъжът, но заплатата й е по-малка от неговата. Тя се ползва от свобода, която в някои случаи се свежда до свободия. Жената се е борила упорито столетия, за да стигне дотам, където е днес. За да придобие право на учение и свобода на работа и печалба, тя трябваше болезнено да пожертва много неща и да се откаже от много свои естествени права. Платила е твърдо скъпо, за да се утвърди нейният статус на човешко същество, с душа. И въпреки скъпите жертви и болезнените борби, тя не е придобила правата, които Ислямът е установил за жената-мюсюлманка, съобразно Божествената система.
    Правата на жената в по-ново време не са били предоставени доброволно или от добрина към нея. Съвременната жена е постигнала сегашното си положение с усилия, а не в резултат на естествени процеси, взаимно съгласие или на божествени учения. Тя е трябвало да си пробива път с усилия и различни обстоятелства са й помогнали. Недостигът на мъжка сила след войните, натискът на икономическите нужди и изискванията на индустриалното развитие са принудили жената да излезе от своя дом - да работи, да преподава, да се бори, за да живее и докаже, че е равностойна на мъжа, за да участвува в борбата с живота рамо до рамо с мъжа. Била е принудена от обстоятелствата, а после е принудила себе си и е заслужила новото си положение. Отделен въпрос е дали всички жени са били удовлетворени от тези обстоятелства, които са били на тяхна страна, и дали са били щастливи и доволни от тези резултати. Но остава фактът, че каквито и права да има съвременната жена, те са много по-малко от тези на мюсюлманката. Ислямът е утвърдил за жената онова, което подхожда на нейната природа, дава й пълна сигурност и я защитава от трудните обстоятелства и несигурния начин на живот. Не е необходимо да разсъждаваме за статуса на съвременната жена и за рисковете, през които тя преминава, за да преживява или за да се утвърди. Не е необходимо да изследваме нещастията и проблемите, които я обграждат в резултат на така наречената “женска еманципация”. Нямаме намерение да обсъждаме положението на много нещастни семейства, които се разпадат поради тази “свобода” и “права”, с които съвременната жена се гордее. Повечето жени днес упражняват правото на свобода, за да излизат самостоятелно, да работят и печелят, да се преструват, че са равни на мъжа, но за съжаление, това става за сметка на техните семейства. Всичко това е известно и очевидно. Положението на жената при Исляма е все още неизвестно за останалия свят. В следващите пасажи ще направим опит да обобщим отношението на Исляма към жената.
    1. Ислямът признава жената за пълноценен и равен партньор на мъжа в запазването на човечеството. Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за живота. Нейната роля е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя има еднакъв дял във всяко отношение, поема еднакви отговорности и има толкова качества и човечност, колкото притежава и нейният партньор. За това равно партньорство в запазването на човечеството Всевишния Аллах казва:
    "О, хора, Ние ви сътворихме от мъж и жена, и сторихме от вас народи и племена, за да се опознаете. Най-достойният от вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ." [49:13, сравни 4:1]
    2. Жената е равна на мъжа при носенето на личните и общите отговорности и при възнаграждаване на нейния труд. Ислямът гледа на жената като на самостоятелна личност, която притежава човешки качества и има своите духовни стремежи. Нейната човешка природа нито е по-низша, нито се отличава от тази на мъжа. И двамата са един от друг. Всевишния Аллах казва:
    "А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никой от вас, нито на мъж, нито на жена. Вие сте един от друг.“" [3:195]
    3. Тя е равна на мъжа при получаването на образование и в търсе­ не на знание. Когато Ислямът повелява на мюсюлманите да търсят знание, той не прави разлика между мъж и жена. Преди близо четиринадесет века Мухаммед е казал, че търсенето на знание е задължение на всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка. Тези думи били много ясни и се изпълнявали от мюсюлманите през вековете.
    4. Жената има право на мнение толкова, колкото и мъжът. Нейните правилни изказвания се взимат под внимание и не могат да бъдат отхвърлени, само защото произлизат от жена. В Корана се отбелязва, и ислямската история потвърждава това, че жената не само свободно е изразявала своето мнение, но е и участвувала в сериозни дискусии, както със самия Пророк, така и с други ислямски водачи. Освен това, имало е случаи, когато мюсюлманките са изразявали възгледи си по законодателни въпроси от общ интерес и са противоречали дори на халифите, които после приемали правилните аргументи на тези жени.
    5. Историческите летописи показват, че жените са участвали в обществения живот на първите мюсюлмани, особено в кризисни ситуации. Те придружавали ислямските войски, които встъпвали в битки, грижели се за ранените, приготвяли запаси, за да помагат на бойците и т.н. И така, те не били затворени зад железни решетки, нито ги смятали за безполезни или зли същества.
    6. Ислямът дава на жената равни и независими права за договаряне, предприемчивост, печалба и имущество. Нейният живот, имущество и чест са свещени като тези на мъжа. Ако тя извърши нарушение, наказанието й е не по-малко или по-голямо от това на мъжа в подобен случай. Ако е онеправдана или ощетена, тя получава дължимите компенсации, равни на тези, които ще получи един мъж в нейното положение.
    7. Ислямът не посочва тези права само като статистика, която после да изостави. Той е взел всички мерки, за да ги пази и прилага в практиката като твърди принципи на вярата. Ислямът не търпи склонните към предразсъдъци спрямо жената или към дискриминация в отношенията между мъжа и жената. Коранът неведнъж укорява онези, които смятат, че жената стои на по-ниско стъпало от мъжа.
    8. Освен, че признава жената за независимо човешко същество с роля еднакво важна за оцеляване на човечеството, Ислямът й определя дял от наследството. Преди Исляма тя не само е била лишена от такъв дял, но е била смятана за имущество, което мъжът наследява. От движимо имущество Ислямът я превръща в наследница като зачита естествените й човешки качества. Независимо дали е съпруга или майка, сестра или дъщеря, от имота на починалия роднина тя получава определен дял, който зависи от характера на роднинската връзка с починалия и броя на наследниците. Този дял е неин по право и никой не може да й го вземе или да я лиши от наследство. Дори ако починалият е желал да я лиши, като е оставил завещание в полза на други роднини или на друга кауза, Божествения Закон не му позволява за направи това.
    По начало и мъжът, и жената имат еднакво право да наследяват имущество на починали роднини, но дяловете, които получават, могат да бъдат различни. В някои случаи мъжът получава два дяла, докато жената получава само един. Това не е знак за отдаване на предпочитание или върховенство на мъжа пред жената. Причините, поради които получава повече в тези особени случаи, може да се класифицират, както следва:
        Първо, мъжът е отговорен за пълната издръжка на своята съпруга, семейство и всички други нуждаещи се роднини. Негово задължение според закона е да носи всички финансови отговорности и да поддържа както подобава зависещите от него. Негово задължение също е да подпомага материално всички добри обществени каузи.
        Второ, в противоположност на това жената няма никакви финансови отговорности освен съвсем малките й лични разноски, допълнителните неща, които тя иска да има. Тя е финансово осигурена и получава издръжка. Ако е съпруга, нейният съпруг я издържа, ако е майка ­ нейният син, ако е дъщеря ­ бащата и т.н. Ако няма роднини, на които може да разчита, тогава въпросът за наследството е излишен, защото няма нищо за наследяване и няма кой да получи наследство. Тя не ще бъде оставена да умре от глад, издръжката на такава жена е отговорност на обществото като цяло, на държавата. Тя не е отговорна за издръжката на друг, освен на себе си. Ако мъж се намира в нейното положение, той е отговорен за семейството си и вероятно за всеки от роднините си, които се нуждаят от неговата помощ. Така в най-трудното положение нейната финансова отговорност е ограничена, докато неговата е неограничена.
        Трето, когато една жена получава наследство по-малко отколкото един мъж, тя всъщност не се лишава от нищо, за което има заслуги. Наследеното имущество не е резултат на нейния труд или усилия. Това е нещо, което идва при нея от външен източник, нещо допълнително или в повече. За него нито мъжът, нито жената са се напрягали, то е вид помощ, а всяка помощ трябва да бъде разпределяна според належащите нужди и отговорности, особено когато подялбата се прави според Закона на Аллах.
    И така, от една страна имаме мъж наследник, обременен с финансови отговорности и задължения, и от друга, жена-наследница без никакви финансови отговорности или с твърде малко такива задължения. И имаме известно имущество и помощи, които трябва да преразпределим по пътя на наследството. Ако лишим жената напълно, това ще бъде несправедливост към нея, защото тя е роднина на починалия. По същия начин, ако й даваме винаги равен дял с този на мъжа, това ще бъде несправедливо към него. Така вместо да върши несправедливост към която и да е от двете страни, Ислямът дава на мъжа по-голяма част от наследеното имущество, за да му помогне да посрещне семейните си нужди и социалните отговорности. В същото време Ислямът не е забравил жената, а й е дал част, за да задоволи личните й нужди. Всъщност в това отношение Ислямът е по-добър към нея, отколкото към него. Тук можем да кажем, че взети като цяло, правата на жената са равни с тези на мъжа, въпреки че не са идентични.
    9. В някои случаи като свидетели при сключване на договори се изискват двама мъже или един мъж и две жени. Това не означава, че жената е на по-ниско стъпало от мъжа, то е мярка за осигуряване на правата на двете страни, сключващи договор, защото жената по правило не е толкова опитна в практическия живот, колкото мъжа. Липсата на опит може да доведе до ощетяване на някоя от страните и затова Божественият закон изисква поне две жени да свидетелстват с един мъж. Ако една от свидетелките забрави нещо, другата ще й напомня. Или ако направи грешка поради липса на опит, другата ще й помогне да се поправи. Това е предпазна мярка за гарантиране на честните отношения и на сделките между хората, и всъщност то дава на жената роля в гражданския живот, помага й да утвърди справедливостта. При всички случаи липсата на опит в гражданския живот не означава, че жената по своето положение стои на по-ниско стъпало от мъжа.
    Интересно е, че свидетелстването на жената по определени въпроси е изключително, а нейната експертиза - убедителна. Тогава не се приема мъж за свидетел и има нужда от не повече от една жена. И още, свидетелстването по договори и бизнес-сделки не е привилегия, а задължение (виж по-горе), което трябва да се изпълнява. Ако участието на жената в това задължение се облекчи наполовина, едва ли можем да говорим за отнемане на правата й, защото това е освобождаване на жената от известно задължение.
    10. Жената има определени привилегии, от които мъжът е лишен. Тя е освободена от някои религиозни задължения, например молитви и говеене по време на месечните й кръвотечения и по време на раждане. Освободена е и от присъствието на петъчната молитва, а също и от всички финансови отговорности. Като майка и съпруга тя се ползва с повече признание и висока чeст от страна на Аллах:
    "И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носи го е майка му в слабост върху слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваме с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! Сетне вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.” [31:14-15]
    Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) признал тази чест като казва, че Раят е под краката на майките. Майката има право на три четвърти от синовната обич и добрина, а една четвърт е оставена за бащата. Като бъдеща съпруга тя има право да изиска подходящ сватбен дар, който да бъде нейна собственост. Има право на пълна прехрана и цялостна издръжка от страна на съпруга. Тя не е длъжна да работи или да дели със съпруга си семейните разходи. След брака е свободна да запази притежаваното от нея, преди да встъпи в брак и съпругът й няма никакво право да отнеме някоя от нейните вещи. Като дъщеря или сестра жената има право на сигурност и издръжка съответно от страна на бащата или брата. Това е нейна привилегия. А ако иска да работи или сама да се издържа, или да участвува в семейните отговорности, тя има пълно право да стори това при условие, че честта и сигурността й се запазват.
    11. Това, че при молитва жената стои зад мъжа в никакъв случай не означава, че е поставена по-ниско от него. Тя е освободена от груповото изпълнение на молитвите. Но ако присъства на тях, тя стои в отделни редици, съставени от жени, точно както малките деца образуват отделни редици зад възрастните мъже. При молитвите това е правило, свързано с дисциплината, а не класация по важност. В мъжките редици държавният глава стои рамо до рамо с бедняка в знак на социано равенство. Този ред при молитвата е въведен, за да се помогне на всеки да се концентрира в своето поклонение. Това е много важно, защото мюсюлманските молитви не са просто песнопения. Те включват действие, движение, стоене, поклон, падане до земята в суджуд и т.н. Ако мъжете се смесят с жените в едни и същи редици, възможно е да се получи нещо обезпокоително или нередно. Съзнанието ще бъде заето с нещо чуждо за молитвата и ще излезе от ясния път на поклонението. В резултат на това не ще се постигне целта на молитвите, а само ще се прегреши с прелюбодеяние, извършено от окото, защото окото, като гледа забранени неща, може да бъде виновно за прелюбодеянието толкова, колкото и самото сърце. Нещо повече, по време на молитви на никой мюсюлманин или мюсюлманка не се разрешава да докосва тялото на друг човек от противоположния пол. Ако мъже и жени стоят един до друг при молитвата, те не могат да не се докосват. Когато една жена се моли пред един мъж или до него, много вероятно е част от облеченото й тяло да се разкрие при определено движение на поклон или при суджуд. Възможно е мъжкото око да види непокритата част, в резултат на което жената да се притесни, а мъжът да се обърка и са възможни лоши помисли. За да се избегнат всякакви притеснения и да се подпомогне концентрацията при поклонението, за чисти помисли и за поддържане на хармония сред поклонниците, Ислямът е повелил да се стои в редици, където мъжете заемат предните линии, децата зад тях, а жените ­ зад децата. Всеки, който има някакво познание за същността и целите на мюсюлманските молитви, може с лекота да разбере мъдростта на това подреждане.
12. Мюсюлманката винаги се свързва с една стара традиция, известна като “покривало” (хиджаб). Ислямски стил е жената да се разкрасява с покривалото на честта, достойнството, целомъдрието, чистотата и съвършенството. Тя трябва да се въздържа от всички постъпки и жестове, които могат да възбудят страстите на други хора освен на законния й съпруг, или да хвърлят сянка на подозрение върху нейната нравственост. Тя е предупредена да не показва красотата си пред чуждите хора. Воалът, който трябва да носи, може да спаси душата й от слабост, разсъдъка й - от снизходителност, очите й - от похотливи погледи и личността й - от деморализация. Ислямът най-много се интересува от съвършенството на жената, от запазването на нейния морал и нравственост, и от закрилата на нейния характер и личност.
"Кажи на вярващите мъже да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за технтите дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи], или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!” [24:30-31]
13. Сега е ясно, че положението на жената при Исляма е изключително високо и реалистично, съответстващо на нейната природа. Правата и задълженията й са равностойни с тези на мъжа, но не са задължително идентични с тях. Ако е лишена от нещо в някое отношение, това напълно се компенсира с повече неща в много други отношения. Фактът, чe принадлежи към женския пол, няма значение за човешкото й положение или за нейната независимост и не е причина за оправдаване на предразсъдъците спрямо нея или за несправедливото отношение към нейната личност. Ислямът й дава толкова, колкото й е потребно. Правата й съвпадат идеално с нейните задължения. Балансът между права и задължения се поддържа и няма доминираща страна. Положението на жената е ясно формулирано в едно от знаменията на Корана:
"И жените имат същите права, каквито и задължения, съгласно обичая, но мъжете са с едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър." [2:228]
Това предимство не е знак на превъзходство или упълномощаване на мъжа над нея. То отговаря на изключителните отговорности на мъжа и му дава компенсация за неограничените задължения. Гореспоменатото знамение винаги се тълкува във връзка с едно друго:
"Мъжете стоят над жените с това, което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил.” [4:34]
    Тези изключителни отговорности дават на мъжа предимство над жената в някои икономически аспекти. Това не е по-висша степен на човешка природа или характер, нито е господство на единия над другия, или потискане на единия за сметка на другия. Това е разпределение на Божието изобилие според нуждите на природата, която Аллах е сътворил. И Той най-добре знае какво е добро за жената и какво е добро за мъжа.