Д-Р ХОФМАН: ИСЛЯМЪТ И БЪДЕЩИЯТ СВЯТ



07-06-2004

Доктор Мурад Вилфред Хоффман, бивш немски дипломат, автор на книгите: “Ислям: алтернативата”, “Ислям 2000”, “Пътешествие в Мекка”, приема исляма през 1980г. Настоящата статия е прочетена наскоро в Ню Делхи на откриването на негова лекция “Ислямът и бъдещият свят”.
Всяко обективно изучаване на историята на човечеството показва, че човек не може да не си зададе въпросите: Откъде съм? Защо съм дошъл на този свят? Къде ще попадна след своята смърт? Тези неизбежни въпроси правят всеки от нас философ, независимо от това дали го искаме или не.

Търсенето отговори на тези фундаментални въпроси е довело до възникването на многобройни митове, легенди за сътворението на света и други концепции. В края на краищата, всички опити да се разбере света са довели до възникването на религиите. Едни от най- древните от тях са даосизъм, индуизъм и будизъм, а да не споменаваме за различните форми на шаманизма.
Политеизмът възниква тогава когато хората започнали да свързват свръхестествените сили с различните природни явления – гърмът и мълнията, слънцето и огънят, плодородието и смъртта. Подобен политеизъм има мирен характер дотолкова, че у него няма претенции за универсалност. Всеки (от политеистите) се задоволява с онези богове, на които сам се покланя.
Наред с това, в политеизма е заложена тенденцията към монотеизъм. Когато едно племе се биело с друго съседно, победителите се опитвали да призоват своите божества и да принизят божествата на победеното племе на възможно най-ниското ниво. Подобна е била ситуацията в доислямска Арабия, където богините от втора степен – Лат, Манат и Узза – били обект на поклонение в допълнение към ал-Иляха, върховното божество.
Монотеизмът води историята на религиите в съвършенно друга плоскост. Разбира се представянето от някои древни юдеи техния Бог – като бог на един народ, съдържа в себе си противоречие. Ако има Един Единствен Бог, Той ще се явява Бог на всички народи, а не само на някоя избрана група.
Едновременно с настъпване периода на универсализма в религията на човека настъпва и един от най- кървавите периоди на неговата история. Християните се ръководели от учението за Единствения Бог и Единната Църква, вън от която, както те смятат, е невъзможно да се спасиш. Католическата църква поддържа тази догма (по латински: extra ecclesiam nulla salus) в продължение на 1900 години до Вторият Ватикански събор през 1965-1966 година. Зад тази догма привържениците на християнството започнали да проявяват смъртоносна агресивност. Това довело до физическото изкореняване на всички други религии- юдаизъм, ислям, а също и на “несъвпадащи с генералната линия” течения в самото християнство. В името на Христос са унищожени германски племена, пролята е кръвта на мюсюлманите в Ал-Кудс по време на кръстоносните походи, изгаряни са на клади “вещеци” и “еретици”, Православието е обявено извън закона, а от Испания са изгонени всички мюсюлмани и евреи.
Очевидно е, че през тази кървава епоха, продължила до края на 17-тото столетие, християнската религия се използвала преди всичко като идеология, т.е. като политически инструмент за легитимността на съществуващата власт. Подобно на нея и Ислямът е засегнат до някаква степен. Той също се превърнал в идеология на могъщата империя, простираща се от Медина до Дамаск, Багдад, Мароко и Инстамбул.
Но с началото на ХVІІІ в. провъзгласен за Век на разума ние навлязохме в настоящата ера на идеологии. По начина, по който религията е изчезнала от общественото съзнание, тя е заменена с различните светски идеологии от епохата на Просвещението. Откъсвайки се от религията, тези идеологии носят в себе си псевдорелигиозен характер. Това се отнася, както за романтизма през 19 век, така и за позитивизма (сайентизма).
Първата идеология в съвременните разбирания става марксизма – учение на Маркс, Енгелс и по-късно на Ленин. Марксизма представлява самоцелен мироглед. Неговият диалектически материализъм обяснява функционирането на природата, а историческият материализъм – функционирането на човешкото общество. Подобно на религия, марксизмът се опитва да контролира ежедневният живот на своите привърженици. Безусловно, както изглежда, в тази напълно материалистична доктрина присъстват религиозни “атавизми”. “Манифестът на комунистическата партия” и “Капиталът” са изведени в ранг на свещенни писания, а Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин стават апостоли на новата “вяра”. Комунистическата партия започва да играе ролята на безпогрешна църква заедно със своите собствени първосвещенници – членовете на Политбюро. На мястото на представата за Рая идва картината на светлото безкласово бъдеще, където всеки ще може да получава според потребностите си, а хората ще достигнат до всеобщо щастие.
Различнитеклонове на фашизма, възникнали в Италия, Германия, Испания, Португалия и Гърция, са присвоили комунистическото учение, като са добавили в него достатъчна доза национален шовинизъм, призван да оправдае най-кръвопролитните престъпления срещу представителтие на “другата раса”, например евреите и източните славяни. Във фашизма също е налице някакво сходство с религията. Книгата “Майн Кампф” става свещенното писание за Германия, а Адолф Хитлер играе ролята на спасител, който е призван да доведе страната си до най-добро бъдеще. Нацистката партия, подобно на църквата, определя кое е правилно и кое не, а отрядите на SS успешно изпълняват ролята на инквизитори.
В противовес на марксизма и фашизма се появяват нови идеологии. Сред тях трябва да споменем на първо място западния либерализъм (включващ капитализъм), а също така секуларизма от френски тип, характеризиращи се с пълно отстраняване на религията от сферата на обществения живот.
Но в постколониалния арабски свят нито една от упоменатите идеологии не е могла да пусне дълбоки корени: национализмът, либерализмът, фашизмът, социализмът се оказват малко търсени.
В светилната на всичко това 20-ти век може да се нарече век на идеологиите.
Типични черти на идеологиите на ХІХ-ХХ в.
Ще се спрем на чертите, които се явяват общи за всички идеологии от XIX-XX в.
По своята природа всички те са светски, материалистични, несъдържащи трансцедентен елемент. Вследствие на това, нито една от тях не е могла да предостави отговорите на въпросите: Откъде е дошъл човек? Защо е дошъл? Къде ще отиде?
Още в епохата на Просвещението, а и след нейния край мислители като Имануел Кант и Хегел предполгат, че човек, освободен от пътя на религията, може да овладее този свят само благодарение на своя разум. Рационализмът е призован да обезпечи процъфтяващия и хуманен мир.
По настоящем ние можем да съдим за това по-добре, и това не е чудно. Проекта на модернизацията с неговите опити да подчини човешките страсти на разума безусловно се провалиха. Вместо псевдорелигиозен рай на земята, ние получихме най-жестоките войни в историята на човечеството, химическото и ядреното оръжие, етническата “чистка” и други елементи от “светлата” картина на бъдещето.
Това не е учудващо, доколкото само религията може да се яви дотолкова силен мотив, че човек да успее да обуздае животинските си страсти, неизменните инстикти и колосалният си егоизъм. Когато човек открие мярката за всички неща, с боязън от Бог, всички закони се пишат (по човешко усмотрение) с човещина.
И така, свещенните закони били отхвърлени, а опитите да се намери “естествен закон” се провалили.
Проницателни западни наблюдатели още в предното поколение преди нас стигат до печалния извод, че човечеството ще се самоунищожи заедно с планетата, ако не се върне към религията.
Даниел Бел, професор по социология в Харвард, още през 1976г. разбира, че капитализмът в края на краищата ще се саморазруши, доколкото икономическият успех подрива онези достойнства у човека, на които може да се базира една здрава икономика. В своята книга “Културни противоречия на капитализма” Бел призовава към възраждането на някоя от разновидностите на религиите, която да стане опора за утвърждаване на моралните ценности в обществото.
Такава проницателност проявява и друг критик на западната цивилизация, бившият американски дипломат Уилям Офулс. В труда си “Реквием по съвременна политика, трагедията на Просвещението и зовът на новото столетие”, написан през 1997г., той предсказва, че Запада го очаква упадък точно както се е случило това с комунизма.
Двамата наблюдатели откирват това, което в действителност се явява банално: човешката цивилизация не е способна да живее без духовност.
На този фон много е важно да отбележим, че със започването на 70-те години от 20-ти век в Исляма настъпва безпрецедентен период на възраждане. Какво би могло да се очаква от религия, намираща се в продължение на 400 години в период на стагнация, ако не се смята периодичната повява на някои забележителни личности. Какво би могло да се очаква от религия, привържениците на която са били колонизирани от европейски държави?
Не трябва да ругаем западните изтоковеди за отсъствие на прозорливост, доколкото те са изучавали Исляма точно както биолог изучава изчезнал вид. За тях Ислямът представлява само исторически интерес. Макс Хенинг, издавайки своя превод на Коран на немски език през 1901 година писал: “очевидно е, че Ислямът вече е изиграл своята рола в политиката”. Такава гледна точка била общоприета. Никой не очаквал възраждането на исляма.
Но днес, колкото и невероятно да звучи, няколко десетилетия по-късно, не би се намерила страна в света, в която мюсюлманите активно да не изповядват религията си – от Корея до Колумбия, от Исландия до Нова Зеландия. В същото време числеността на мюсюлманите преди сто години съставлявала 1/7 от населението на земното кълбо, а сега съставлява 1/5 част. Големи джамии са построени в градове като Лондон, Париж, Рим, Виена, Лисабон, Загреб, Ню Йорк и Лос Анжелис.
Има още нещо много важно, благодарение на миграцията на работни сили и привлекателността на западните университети в Европа и САЩ днес живеят милиони активни мюсюлмани, и навсякъде Ислямът става втората религия по численост на своите привърженици.

Още сразгръщането на вестника или включването на телевизора, не може да не се натъкнем на въпроси свързани с Исляма. В днешно време достъп до цялото богатство на ислямската литература, преведена на всичски основни европейски езици. Свещеният Коран стана най- често превежданата и най-цитираната книга на земното кълбо.
Доколкото това става по време на “идеологическия” ХХ в., някои ислямски движения са си поставили политическа цел, а някои мюсюлмани, подтикнати от отчаяние, прибягват до използване на насилие. Поради тази причина днес към исляма хората започват да се отнасят като към идеология. Но това е справедливо само дотолкова, доколкото исляма регламентира управление на “светските” дела. Наред с всичко това, ние трябва да страним от всяко нещо, което превръща нашата вяра в идеология, правейки я инструмент в ръцете на политиците и средство за достигане на успех и користни цели в този свят.
В края на краищата в началото на третото хилядолетие останаха само два модела на мироглед, способни да завоюват сърцата и ума на хората на Запада: постмодерния секуларизъм и ислямът. Трета такава алтернатива не се предвижда, независимо че някои интелектуалци се опитват да привлекат будизма. В този смисъл, ние дойдохме до въпроса, както казват “за хиляди долари”. За какво е бъдещето?”
За да разберем това, най-напред трябва да отговорим на въпроса: Ще бъде ли ХХІ в. век на религията? В днешно време изглежда, че религията си е отишла от живота на обществата. Наистина такава картина се наблюдава по-скоро в Европа, отколкото в САЩ. Хорта напускат с тълпи християнските църкви. Тези църкви още повече приближават края на християнската религия, допускайки различни компромиси, за да “вървят в крак с времето”. Така се появяват свещеници – хомосексуалисти, жени – свещеници, разрешени са абортите по всяко време и при всякакви условия, фактически поста вече не се спазва. Църквата губи своите позиции. В момента много от приидващите, та и някои от протестантските свещенници в по-голямата си част не вярват в светостта на Иисус (мир нему) или в живота след смъртта.
Но това не е цялата картина. Трябва да отбележим, че обществото независимо от това, продължава да търси религии или нейни подобия. Религията се опитва да заеме нови ниши на съществуването. Отидете в някоя книжарница: ще видите, че секцията за езотерична литература заема по-голямо място в сравнение с тази за религиозната литература. Хората понастоящем искат да бъдат посветени в тайната как да бъдат щастливи. Този стремеж, в своята основа религиозен, предизвика бум в новата индустрия. Хората експериментират всичко подред: с шаманизъм, сатанински култове, “пътешествие в себе си” под действието на наркотици, учения на индийски гуру, фантастични диети и способи за оздравяване, и даже танцувайки екзалтично танго.
Аз считам, че такива хора, болшинството от които са представители на младото поколение, имат работа с някоя “преходна” форма на религията. Те са останали в душевен вакуум от безмисленността на живота си; те искат свят, където “може всичко”. Възпитани са без каквито и да е ограничения. Те се стремят към духовно ръководство, реални ценности и такива социални норми на които могат да се опрат. Казано по-накратко, в такива хора е заложен голям религиозен потенциал. Този факт може да направи ХХІ в. – века на религиите.
Но веднага възниква въпроса: ще успее ли Ислямът да остане по-добрата алтернатива, в сравнение с християнството? Ще предпочетат ли хората съвместните молитви, изпълнявайки религиозния обред в контраст с преобладаващите в днешно време самостоятелни молитви? Що се касае до първия въпрос, то аз считам, че християнството в Европа “не подлежи на ремонт”. Също така съм убеден, че Запада няма да успее да намери спасение в изкуствено нова религия, защото религията трябва да изхожда от Бога. Може да се опреш само на религия, получена по пътя на Откровението. Що се касае до втория въпрос аз съм настроен доста оптимистично. Сегашното младо поколение се стреми към общуване. То не желае да се усамотява. Затова едно от привлекателните за младежите черти на Исляма се състои в това, че той провъзгласява ценностите на семейството, общността и световното мюсюлманско братство. Това е реална социална общност, а не абстрактна любов към ближния, провъзгласявана от християнството. На фона на съществуващият в съвременното западно общество емоционален хлад ислямската умма привлича младежите със своята топлота и състрадание.
Откъснатата от живата природа на киберпространство, сексуално прегрята атмосфера и повсеместна конкуренция и бързината – от училище на работа, от работа – към сексуални утехи, царящи на Запад, довеждат до това, че средният американец се консултира в краен случай с един лекар-психиатър, който се явява за него “отдушник”. Подобни хора не могат да оценят факта, че болшинството от мюсюлманите имат добър живот, неподдържащ постоянен стрес, не бягат през цялото време къде ли не, намират се в хармония с Бога, самостоятелно и цялото им обкръжение. По тази причина много хора изоставайки ежедневните “суетни” ще се стремят да открият в Исляма нещо ново за себе си.
Дали ще открият за себе си тази религия, зависи от това, дали мюсюлманите ще успеят да представят Исляма в правилната светлина или вместо това ще предлагат различни погрешни интерпретации. Да, Всевишния Аллах въвежда в Своя път, само който Той пожелае.

Е, многоновоприели (например Джефри Ланг от Сан Франциско) идват в лоното на религията без каквито и да е предварителни контакти с мюсюлмани, просто са прочели Свещения Коран. Но като правило, Аллах използва за призив към Своята вяра, именно, мюсюлмани.
Исками се да кажа няколко думи за това, което е длъжен да прави мюсюлманина за призива към Исляма.
Всички тези коментари можем да сведем до едно изречение: трябва да представяме Исляма като цяр за болшинството смъртоносни недъзи на западното общество и “съвременната цивилицзация”. Трябва да сме уверени и да заемем активната позиция, а не да бъдем в позицията на несправедливо обвинявани и постоянно да си търсим оправдания.
Трябва да бъдем не като такива, които постоянно се молят за нещо, а като такива, които предлагат нещо на другите хора.
Какво можем ние да предложим?
Ще причислим и вече споменатото по-горе:
А) Нашият главен актив това е мюсюлманското представяне на Бога, като Единен и Единствен, същевременно неизменен и трансцедентен, намиращ се извън времето и пространството, Единственият, който е неделим от реалната същност. Такава концепция е напълно способна да удовлетвори един съвременен образован човек. Таухида, (монотеизма) в най-чистия си вид – ето това е основното достойнство на исляма.
Б) Нито една цивилизация не може да оцелее, когато е разрушена структурата на семейството, както е в момента. Семейството се намира под голяма заплаха даже и ако държавата прави всичко възможно да го съхрани. Нивото на разводите е необичайно високо. В повечето домове на Запад домакинството се управлява от един човек, включително от жени, които желаят да имат деца, но не и мъж. Голяма част от децата растат без бащи. До какъв дисбаланс води това, си личи от нарастващата предразположеност към подстрекателства към насилие. Уважението към възрастните и към семейството е на толкова ниско ниво, че в САЩ децата с право подават съдебни искове с молба да бъдат разделени от своите нелюбими родители. Очевидно е, че тази заплаха е надвиснала и над мюсюлманските семейства, за което способстват глобализацията, икономическата обстановка и влиянието на телевизията. Но като цяло членовете на мюсюлманската религия са тясно свързани един с друг, в такова семейство човек се чувства много по-защитен. За този актив мюсюлманите също не трябва да забравят.
В) Още една заплаха за западното общество представлява все по-голямото разпространение на различни видове зависимости, пристрастията към цигари, алкохол, кокаин, ЛСД и други наркотици, а също така към телевизията и интернета. Без да преувеличавам мога да кажа, че Запада е зависим от всичко това. Тъжно е да видиш хора, неспособни да се задоволят без чашка в ръка, таблетки или цигари. Реално те изповядват съвременната форма на ширк (езичество). Те се явяват роби на нещо, различно от Господ. Подобна ситуация би се проявила още по-ярко, ако тези хора се опитаха да съблюдават поста през Рамадан: те нямаше да могат да го направят, защото не успяват да управляват сами себе си.
Мюсюлманите могат да се гордеят със своята трезвост, затова че техният разум постоянно е ясен, затова че не попадат в автомобилни катастрофи под въздействието на алкохола. Има ли нещо по-ясно за демонстриране от това, че ислямът – това е алтернативният начин за живот, способен да спаси Запада от саморазрушение.
Г) Съществува още една вътрешна заплаха за западното общество, способността да създава различни форми на етнически предразсъдъци, расизъм, шовинизъм, дискриминация на хората по религиозни признаци. В САЩ и досега са се съхранили някои признаци на робство.
Голяма част от войните, в които до скоро са учавствали страните от Европа, са окачествени като предразсъдъчни. Отчитайки това, жителите на Европа ще бъдат приятно удивени, откривайки, че Ислямът (в теорията и на практика) е единствената религия, последователно постигнала установяване на национален и религиозен плурализъм. Той поставя на първо място степента на богобоязливост, а не цвета на кожата, призовавайки мюсюлманите към единна умма и с истинска търпимост да се отнасят към другите религии.
Това достойнство на исляма трябва да се пресъздаде в живота. Ние сме длъжни да показваме, че в средата на мюсюлманите цвета на кожата, езиковата принадлежност и други подобни различия са несъществени. Много афро-американци отдават предпочитание на Исляма не на последно място, защото Билял (Аллах да е доволен от него), муазина на Пророка (с.а.с.) е бил чернокож. Защо тогава милиони други хора не направят своя избор, ръководейки се от аналогични съображения?
Изключително впечатляващ е провъзгласеният от Свещения Коран религиозен плурализъм:
«И тинизпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.» (5: 48)