Детската ревност



Детската ревност

Често се случва малките да молят: „Купи ми братче (или сетричка)!“ За тях ново дете представлява нещо като жива кукла, с която могат да си играят. Те радостно посрещат новината, че, най-после, ще се появи братче (сестричка). Кошмарът започва по-късно.

Много деца са привързани към родителите си. В  момента, в който започнат да разбират, че се е появила не кукла, а живо дете, в сърчицето им се появява страха: „Как така? Мама е само моя! А сега ще престане да ме обича, а ще обича само това – малкото?! И сега ще ме отхвърлят или ще ме дадат на някой друг?“ Страховете стигат предела си, когато бебето се роди. Виждайки, че майката е заета през цялото време, също бабите и дядовците – оставяйки на голямото дете играчки и бонбони, отиват при малкото, детето все повече се отчайва: „Не съм им нужен! Не съм нужен на никого!“

Защо детската ревност предизвиква досада, раздразнение? Смята, че е каприз, глезотия, глупост, също и порок. А в същност, преди всичко, това е страдание, често по-мъчително, отколкото при възрастните. Нали до определена възраст света на детето, е семейството.

Специалистите обръщат внимание на това, че детската ревност протича в няколко стадия:

Първите прояви са свързани с кърменето – често у детето могат да се видят опити за връщане във възрастта, дори отчасти и не задълго. Те могат да се върнат към кърменето от гръдта, да искат да пият от биберон. Този регрес се обяснява с мечтата на детето за това, родителите да се отнасят към него, както преди, когато е било само. Когато родителите разберат това и не се ядосат по този повод, дават възможност на детето открито да покаже ревността си.

Ако детето има възможността открито да прояви чувствата си и види, че родителите го обичат по предишния начин, то се успокоява.

Второто пламване на ревността възниква, когато започнат ужасните „войни“ за играчки. Детето в началото завижда на малкото за играчките и се оптва със всички усилия да си възвърне предишните позиции. Някои родители се плашат, но в това няма нищо ненормално и болезнено. Може да се кажем, че ревността у децата, е нормално явление, което означава, че обичат и чувствата им се развиват с бърза скорост.

Кое в същност наранява голямото дете и то изпитва ревност, когато се появи малкото? То се чувства „свалено от престола“. Но товa е половин беда! В края на краищата, през целия си живот човек изиграва множество роли. Тук друго е важно: ролята, която се предлага на голямото дете, често е непривлекателна за него – от раждането на малкото автоматично то е станало възрастен за родителите...В същност, то се убеждава много бързо в това, че това е лъжа. А лъжата е обида!

       – Ако съм възрастеn, - разсъждава детето, - защо тогава не ми разрешават да доближа малкото? Мама го повива, вози го в количка. Татко го подхвърля до тавана! На приятелите си разрешават да го държат на ръце, а на мен, дори с пръст да го докосна, викат: „Внимавай! Махни се!“ Тогава какъв възрастен съм?

От друга страна опитите на голямото дете отново да стане малко (много деца какво правят: сучат пръстите си; търсят някой, който да си играе с тях, като с бебе; цапа си дрехите; някои капризничат за дребни неща и хленчат за всяко нещо, понякога до истерия; някои даже запъват) предизвикват недоумение и досада. От детенце, което до скоро е било център на внимание, искат то спокойно да отиде в сянка и да стане, по възможност, непретенциозен и незабележим. Такова желание е напълно разбираемо: първите месеци от живота на новороденото поглъщат цялото внимание на майката и тя съвсем притъпено възприема това, което не е свързано с нея и бебето. В много семейства се опитват да компенсират тази естествена липса на внимание от страна на майката, като временно дават голямото дете на отглеждане при бабата и дядото. Тези опити само подслаждат горчивия хап. Доволно наивно е да се мисли, че детето няма да се почуства отхвърлено вън от дома, когато там – на него така се струва – се случват толкова интересни неща.



1 2 3 next