СЕДМА МОЛИТВА



Той, мир нему, умоляваше, когато му предстоеше задача или го сполетеше нещастие и във време на мъка:

1. О, Ти, чре з Когото биват развързвани възлите на омразните неща! О, Ти, чрез Когото се притъпява острието на трудностите! О, Ти, от Когото се умолява изходът към радостта на освобождението!

2. Трудностите се смириха пред силата Ти, средствата бяха подготвени чрез нежността Ти, предопределението действа чрез силата Ти и нещата преминават според желанието Ти.

3. По Твоята воля те следват Твоята повеля без словото Ти и по Твоето желание се подчиняват на Твоята забрана без Твоята възбрана.

4. Ти си Умолявания в грижите и Ти си прибежището в нещастията; никое от тях не бива отблъс­нато, освен което Ти отблъснеш, и никое от тях не се отмахва, освен което Ти отмахваш.

5. Спусна се над мен, о. Господи мой, нещо, чийто товар ме обременява, и ме сполетя нещо, чието носене ми е пряко силите.

6. Чрез Твоята сила Ти го донесе над мен и чрез Твоята власт Ти го насочи към мен.

7. Никой не е отпратил, каквото Ти си принесъл, никой не е отклонил, каквото Ти си насочил, никой не е отворил, каквото Ти си затворил, никой не е затворил, каквото Ти си отворил, никой не е улеснил, каквото Ти си затруднил, никой не е помогнал на някого, когото Ти си изоставил.

8. Затова благослови Мухаммад и семейството му и отвори ми, о. Господи мой, вратата на утешението чрез Твоята сила, прекъсни властта на грижата над мен чрез Твоята мощ, дай ми да съзра като добро онова, от което се оплаквах, дай ми да вкуся сладостта на стореното

в онова, което съм помолил, дари ме с милост от Теб и блажено утешение и ми стори от Теб бърз изход!



1 next