ПЕТНАЙСЕТА МОЛИТВА



Той, мир нему, умоляваше, когато заболееше или го споходеше скръб или беда:

1. О, Аллах, на Теб принадлежи славата за това, че продължавам да съм със здрава плът, и на Теб принадлежи славата за болестта, която си причинил в тялото ми!

2. Защото не знам, о, Боже мой, кое от двете състояния заслужава повече благодарност към Теб и кое от двете времена е по-подходящо, за да Те прославям:

3. дали времето на здравето, в което Ти ме ощастливи със сладостите на Твоето препитание и ме оживи с тях да търся Твоето доволство и изобилие, и с тях ми даде сила за покорството ми пред Теб, в което Ти ми даде сполука,

4. или времето на болестта, чрез която Ти ме пречистваш, и на благата, с които ме даряваш: облекчавайки греховете, които тежат на гърба ми, очиствайки злодеянията, в които съм затънал, подбуждайки   към   залавяне   с  разкаяние, напомняйки за изличаването на греха чрез старата благодат;

5. и чрез това, което двамата писари пишат за мен - пречисти дела, които сърце не е помисляло, нито език е произнасял, нито орган е понасял - и по-скоро като Твое милосърдие към мен и добротворство на Твоята доброта към мен.

6. О, Аллах, затова благослови Мухаммад и семейството му, стори ме да обичам онова, което Ти си одобрил за мен, облекчи за мен онова, което Ти си установил за мен, очисти ме от нечистотата на онова, което отпреди сторих, изличи от мен злото, което вече сторих, направи ме да открия сладостта на жизнеността, стори ме да вкуся прохладата на здравето, стори болестта ми да има изход при Твоята прошка, безумието - поврат при Твоето снизхождение, скръбта ми - избавление при Твоя покой и от тази моя трудност - спасение при Твоето облекчение!

7. Ти си Прещедрия, Всеблагия, Даряващия, Даващия, Владетеля на великолепието и почитта.

 



1 next