НА КРАТКО ЖИВОТА НА МОХАММЕД(САА)[1]



            Имам Зейнул Абедин(ас) във връзка с този случай казва: “След като загуби Абу Талиб и Хз.Хадидже(са) пребиваването на Пророка в Мекка се бе затруднило и поради това Аллах му повели да се пресели в Медина, защота в Мекка той вечеч нямяше помощници.”[21]

            След смърта на Абу Талиб нападките на Курейш зачестяха и поискаха да посегнат на живота на Пророка(саа).

            В тринадесетата година от “би’сат”* езичниците на Мекка се събраха на едно място наречено “Дарун Недве” и заплануваха да убият Хз.Мохаммед(саа). Според Този план група младежи от различни племена щяха едновременно да нападнат Пророка(саа) и така нямаше да се разбере точно кой е убил Пророка(саа).[22]

            Но Пророка(саа) посредством Божието Откровение-“вахи” бе осведомен за мерзкото намерение на курейшитите и нощно време напуска Мекка и отпатува за Медина. Емирът на Правоверните Али ибн Абу Талиб с цел да защити живота на Пророка(саа) ляга на неговото място и така заблуждавайки езичнитсите спечелва време за да може Пророка(саа) безопасно да напусне града.[23]

            И така в първият ден на месец Рабиул Еввел Пророка напуска Мекка и тръгва за Медина, на дванадесетият ден от същият месец той се отбива в една местност в околията на Медина, която се нарича “Куба”, с цел да изчака Хз.Али. Минават десет дена до като Али(ас) се присъедини кям тях и през този пориод пророкът “построява джамията Куба”. И с пристигането на Хз.Али(ас) те продължават и завършват пътя си за Медина.

            Пророка(саа) с цел да подсили взаимотношенията между “Мухаджир”-преселниците и “Енсар”-местното население на Медина, той обоснова между тях братска клетва. По такъв начин Пророка(саа) бе успял да създаде една ислямска общност в Медина и също така да създаде благоприяатна почва за подпомагането на Мухаджир от страна на Енсар.

            Бяха минали 19 месеца от създаването на това малко ислямско общество, когато вече бе почнала първата война между езичниците на Мекка и мюсюлмсните. Първата важна война бе войната Бедр след нея Ухуд, Хандек, Табук и т.н.

            Войните които Пророка(саа) е водил са два вида. Първият е походи, в които Пророка(саа) е присъствал лично, които се наричат “Газве”. А вторият е походи, в които Пророка(саа) не е учствал лично. Които се наричат “Сереийе”.

            С тези походи бе подчертано явното надмощие на мюсюлманите по земите на Хиджаз, в последством, на което много от арабските племена се съгласили да подпишат мирно споразумение с Пророка(саа). Най-важното от тези споразумения бе споразимението Худейбе, което бе сключено през щестата године след Хиджрет, с езичниците на Мекка. Което споразумение значително бе допринесло за създаване на сигурност по земите на Хиджаз и за разпространението на Исляма и по други земи.

            В седмата година на Хиджрет Пророка(саа) целейки са разпространи Исляма в по обширен мащаб,изпраща писма до владетелите на даржави, като Иран, Рим, Хабеш (дн. Етиопиа), Египед, Бахрейн и др. Кадето ги кани да приемат Исляма. И по такав начин веста за новата и последна Божия религия достига и до най-отдалечените държави.



back 1 2 3 4 5 6 next